Как бихме разбрали Шекспир? Останали изгубени без превод

Хората, които знаем чужди езици, особено английски, понякога не осъзнаваме колко важни са преводачите. Те правят достъпни за нас знания, идеи, мисли, чувства – целия свят, необхватен и необозрим. И колкото по-добри са те, толкова повече трудът им остава някак си скрит. Защото хората някак си не осъзнаваме важността на езика/езиците, а просто си ги ползваме.

Не само в бизнес контекст.

Как ли биха стигнали до нас прекрасните произведения на Шекспир без велики колеги като Валери Петров?Shakespeare 9 10 2015

Едно време в училище като неутолима многоглава ламя поглъщах книга след книга и се опиянявах от красотата и богатството на хората. Обикновено в оригинал четях произведенията на Шекспир и все пак стигнах до великолепните преводи на Валери Петров. Тогава не съм си и мислела, че ще се занимавам с преводи по този начин, по който се занимавам от вече 17 години.

Тогава просто по детски, със сърцето си попивах:

Красавецо, младежкия си чар

прахосваш ти за собствена изгода,

но този чар го дава не във дар,

а само в заем щедрата Природа.

А щом е тъй, скъпернико красив,

защо й харчиш влога без остатък —

нали затуй, чаровнико, си жив,

живот и чар да предадеш нататък?

Ти алчен си за себе си, но знай,

човек така сам себе си предава,

и щом Природата ти каже: „Край!“,

каква ще ти е сметката тогава?

        А син, повторил твоите черти,

        могъл би вместо теб да я плати.

и още

Срамувай се! — Към себе си нехаен,

ти обич нямаш и към никой друг.

Светът е влюбен в твоя лик омаен,

но явно ти си чужд към всички тук.

Защото, сам със себе си във свада,

оказваш се към себе си свиреп

и сам подриваш хубавата сграда,

която да крепиш е дълг за теб.

Послушай ме! Омразата не бива

да диша в дом тъй мил и съвършен.

Стори и мисълта си милостива

като лика ти, от любов към мен —

        пусни свеж прираст, който хубостта ти

        към бъдните човеци ще препрати!

И без насита мога да чета часове наред….

Това казва самият Валери Петров: „Да говоря за Шекспир и за това какви богатства е внесъл този син на ръкавичар в човекознанието и какво съкровище от поезия е разсипал за нас, не му е мястото тук, макар че казано в негов стил ний знаем: всеки влюбен е винаги готов безкрайно да говори за своята любов… Но лекият тон настрана, за мен многогодишната работа над Шекспировите драми и сонети наистина беше дело на любов. Дано се окаже, че то и в бъдеще ще принася полза на нашата култура и в частност на театъра ни.“

Вярвам, че красотата в творчеството на преводачите (и не само) е плод на ЛЮБОВТА. Не в тесния смисъл на любовта към интимния партньор/и. А онази, голямата, красивата, щедра любов към ЖИВОТА, към всичко, което е.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *