Хората, които знаем чужди езици, особено английски, понякога не осъзнаваме колко важни са преводачите. Те правят достъпни за нас знания, идеи, мисли, чувства – целия свят, необхватен и необозрим. И колкото по-добри са те, толкова повече трудът им остава някак си скрит. Защото хората някак си не осъзнаваме важността на езика/езиците, а просто си ги ползваме.

Не само в бизнес контекст.

Как ли биха стигнали до нас прекрасните произведения на Шекспир без велики колеги като Валери Петров?

Едно време в училище като неутолима многоглава ламя поглъщах книга след книга и се опиянявах от красотата и богатството на хората. Обикновено в оригинал четях произведенията на Шекспир и все пак стигнах до великолепните преводи на Валери Петров. Тогава не съм си и мислела, че ще се занимавам с преводи по този начин, по който се занимавам от вече 17 години.

Тогава просто по детски, със сърцето си попивах:

Красавецо, младежкия си чар

прахосваш ти за собствена изгода,

но този чар го дава не във дар,

а само в заем щедрата Природа.

А щом е тъй, скъпернико красив,

защо й харчиш влога без остатък —

нали затуй, чаровнико, си жив,

живот и чар да предадеш нататък?

Ти алчен си за себе си, но знай,

човек така сам себе си предава,

и щом Природата ти каже: „Край!“,

каква ще ти е сметката тогава?

        А син, повторил твоите черти,

        могъл би вместо теб да я плати.

и още

Срамувай се! — Към себе си нехаен,

ти обич нямаш и към никой друг.

Светът е влюбен в твоя лик омаен,

но явно ти си чужд към всички тук.

Защото, сам със себе си във свада,

оказваш се към себе си свиреп

и сам подриваш хубавата сграда,

която да крепиш е дълг за теб.

Послушай ме! Омразата не бива

да диша в дом тъй мил и съвършен.

Стори и мисълта си милостива

като лика ти, от любов към мен —

        пусни свеж прираст, който хубостта ти

        към бъдните човеци ще препрати!

И без насита мога да чета часове наред….

Това казва самият Валери Петров: „Да говоря за Шекспир и за това какви богатства е внесъл този син на ръкавичар в човекознанието и какво съкровище от поезия е разсипал за нас, не му е мястото тук, макар че казано в негов стил ний знаем: всеки влюбен е винаги готов безкрайно да говори за своята любов… Но лекият тон настрана, за мен многогодишната работа над Шекспировите драми и сонети наистина беше дело на любов. Дано се окаже, че то и в бъдеще ще принася полза на нашата култура и в частност на театъра ни.“

Вярвам, че красотата в творчеството на преводачите (и не само) е плод на ЛЮБОВТА. Не в тесния смисъл на любовта към интимния партньор/и. А онази, голямата, красивата, щедра любов към ЖИВОТА, към всичко, което е.