Баба беше от Трънско. Много я обичах.
Този край, освен че е почти обезлюден, е изключително красив. И е близо до София – на 35-45 минути с кола.
И, както си пътува човек – ето на какво може да попадне:
Табелката с този надпис, който изискваше и превод 🙂 Завладяващ диалект, нали?

Трънски диалект

1. „Он клендза по путето“ – Той куцука, влачи крака по пътчето.
2. „Я ю яя“ – Аз я яздих (кобилата).
3. „Емчи се ко вол у яръм“ – Напъва се като вол в ярем.
4. „Живее ко бубрег у мас“ – Живее като бъбрек в мас (лой), т.е. оял се е.
5. „Кой се млого вали, он не пали“ – Който много се хвали, той не върши работа.
6. „Водата тече: блюи, дурляе, църцори, капе“ – Водата тече: бълва, тече монотонно, църцори, капе.
7. „Синочка едомо качемак с жмърци“ – Снощи ядохме качамак с пръжки.
8. „Дунята че се сврши, будалете че остану“ – Светът ще свърши, будалите ще останат.
9. „Са да си опраймо есапите“ – Сега да си оправим сметките.

Имате ли и вие някакви подобни находки за трънски диалект?