Симултанният (още известен като синхронен) устен превод става популярен благодарение на своята практичност и рационалност при създаването на ООН (1945 г.) и при провеждането на Нюрнбергския процес (1946 г.).
За този вид устен превод се изисква специализирано оборудване като кабина, пултове, слушалки-приемници.
Предимство на този начин на устен превод е, че речта на говорещия оратор звучи без прекъсване, в сравнение с консекутивния (последователния) устен превод времето на мероприятието намалява два пъти, има възможност за превод на няколко езика едновременно. Но не на последно място, самите слушатели имат избора дали да слушат оратора в оригинал или да слушат превода.
Като недостатъци на симултанния устен превод могат да се посочат по-високата цена спрямо консекутивния превод, необходимостта от привличане на повече преводачи, както и по-високата степен за загуба на информация.
Видовете синхронен устен превод са: „на слух“, когато преводачът слуша в слушалките речта на лектора и превежда в синхрон – това е най-сложният превод, „четене от лист“, когато преводачът чете предварително подготвен текст и нанася корекции по преме на устния превод, ако се налага, и „на ухо“, когато преводачът превежда на един или няколко души, в случай, когато техническото оборудване не се опрвадава.
Пример за симултанен устен превод: