Мнозина си спомнят комедийния филм „Боговете сигурно са полудели“

Той бе прожектираха в кината в средата на 1980-те. За мнозина бе откритие, че в южната част на Африка живеят хора, наречени бушмени. Самият филм бе анонсиран като заснет в Ботсвана, но всъщност той е с произход ЮАР – заради политиката на Апартейд, тази страна е под международно ембарго и за да бъде показван в кинотеатрите по света, е направена тази малка корекция.

Филмът показа на зрителя срещата на два свята, конфликтите между тях, участието на героите в цялата създала се каша, забъркана в много забавни сюжети, приключения и искрен смях. Самият филм е една достойна презентация на „хората от степта“, каквото е значението на думата „бушмен“, бяха ни показани техния бит, навици, умения за оцелване в тежки природни условия.

В момента бушмените са около 100 хиляди души, населяват предимно териториите на Ботсвана и Намибия, но се срещат и в ЮАР, Ангола, Замбия, Зимбабве и Лесото. Така те са наречени от холандците и англичаните, самите бушмени нямат конкретно наименование на своята общност, ако такава изобщо съществува. В отделните региони са наричани сан, са, сонква, масарва, басарва, куа.

В своето социално развитие те са някъде в родовия строй, живеят на групи от няколко семейства, нямат дори вождове, но всяка група си има шаман, който говори с духовете, вика дъжда и лекува болестите.

Бушмените са ловци и събиратели. Със събирателство се занимават жените. Те могат да съберат над 60 вида храна: плодове, семена, луковици, листа, мравешки яйца и медоносни пчелни гнезда.

Мъжете са ловци. Те ловуват с помощта на лъкове и стрели. Краищата на стрелите са напоени с парализираща отрова, която извличат от личинките на бръмбара Diamphidia. Но да оставим тази безпорно важна част от бита на бушмените, ние ще разгледаме нещото, което е и предмет на нашата преводаческа професия – езикът.

Ще кажете, какво е общото между ловуването и езика на бушмените?

Общото е, че в продължение на десетки хиляди години, благодарение на начина си живот, у тези хора възниква уникален начин на общуване – езикът на щракащите съгласни. Общуването на „човешки“ език по време на лов с голяма вероятност би изплашило животните, затова хората на степта създават свой език, който се основава на „щракане“ с предната и задната част на езика, като издаваните звуци са подобни на k, g, kh, k’, ŋ, kx, q, qx, g, n и т. н. В английския език се наричат „clicks“ – от тук идва „кликове“. Всяко щракане има своето фонемно значение.

Този начин на общуване е уникален и не се среща при други народи. Бушмените нямат своя писменост, предават митовете и легендите си от уста на уста.

В представеното видео можете да придобиете представа за езика на „кликовете“.

Вие бихте ли се наели да изучите този интересен език? А бихте ли станали преводач от и на него? Напишете в коментарите какво мислите.