Общувайки с „цивилните лица“, на преводача му се налага да отговаря на множество задълбочени въпроси.

За какво се пее в любимата ми песен? Как моята дъщеря да си намери работа като преводач, ако на нея много ѝ харесва френският език? Кому в днешно време изобщо са нужни преводачите?

А ако сте и преводач на свободна практика, броят на интересните теми за общуване автоматично се удвояват. А ето че, моята приятелка (сестра, позната…) опита и се разочарова. Защо?

Затова днес решихме да съчетаем полезното с приятното. Първо, да обясним защо дори и най-добрите преводачи не винаги могат да работят на свободна практика. Второ, да ви запознаем с Corinne McKay, автор на две популярни книги за превода и преводачите на свободна практика.

Ето какво споделя самата тя относно най-разпространените очаквания и препятствия при преводачите на свободна практика:

– Завишени очаквания при минимална маркетингова активност. Получавам много въпроси от начинаещи преводачи, които „са много разстроени от това, че са се обърнали към повече от 30 преводачески агенции и навсякъде са получили отказ“. Знам, че съм го повтаряла стотици пъти, пак ще го повторя: през първата си година от кариерата ми като преводач на свободна практика, аз се свързах с над 400 фирми за превод. Абсолютно към всички, които реагираха положително, аз изпратих ръчно написано писмо с визитна картичка, в което благодарих за отговора и съобщавах, че ще се радвам да си сътрудничим занапред.

Полезен съвет: отрано помислете, с кого искате да работите, за да знаете към какво да се стремите. Кой е вашият идеален клиент?

– Разчет за сравнително кратък начален етап. Мисля, че абсолютният минимум за всеки може да бъде оценен на шест месеца: два за търсене на работа, два за работа и два за заплащане. Още по-реален би бил срокът от една година, а основната част от преводачите на свободна практика развиват „нормалното темпо“ примерно след три години.

Полезен съвет: за да проследявате процеса по-лесно, направете за себе си бизнес план, дори да бъде от една-две страници.

– Слаба езикова подготовка. Крис Дербан, автор на книгата „The Prosperous Translator“, отбелязва, че преводачът на свободна практика трудно достига съответното езиково и културологично ниво, ако не е живял поне година в страната/страните на изучавания от него език. И не си мислете да прекарвате времето си там, общувайки мило със съотечествениците си!

Полезен съвет: повишаването на професионалното ви ниво трябва да стане главен приоритет. Без него маркетингът няма да даде резултат.

– Нежелание за „излизане на светло“. Разбирам всичко: не ви бива в общуването с непознати, не искате злите интернет вируси да нападнат вашия адрес и така нататък. Но преводачите на свободна практика имат своята специфична особеност. Невъзможно е да се сътрудничи с този, който не може да бъде намерен. Никой няма да предложи работа на този писмен или устен преводач, за когото нищо не знае. Затова, така или иначе – лично или чрез интернет (а най добре е и по двата начина), ще трябва да излезете от укритието.

Полезен съвет: участвайки в срещите, постепенно се учете да извличате повече полза от тях.

– Затвореният кръг от ниските цени. А това наистина е проблем. Болшинството начинаещи преводачи не планират да работят с понижени хонорари. Все пак, добре е да има каквато и да е работа, отколкото никаква, вие решавате да започнете с нещо, за да се включите в пазара на преводите. Мнозина от новаците си обещават, че след няколко месеца или години ще си намерят клиенти, които са готови да плащат повече за преводачески услуги. Но ако ви се налага да превеждате по 10 часа на ден, само за да изкарате за хляба си, трудно е да намерите време за такова търсене. В този случай рискувате да останете с триците в торбата.

Полезен съвет: проектите от вида „No Peanuts for Translators“ не са от вчера. Ако желаете да печелите повече като преводач, търсете тези, комуто това се отдава. А най-важното е, да повишавате нивото на услугите си.

– Неадекватна оценка на обема работа при самозаетост. Един мъдър предприемач е забелязал, че самозаетият трябва да работи 60 часа седмично за себе си, вместо да работи по 40 часа за някого другиго. Твърдо съм убедена, че не си струва да се натоварваме безкрайно, като цяло, той е прав. Неотдавна направих устен доклад за самиздата. Мнозина участници в семинара се съгласиха, че идеята е примамлива, но се опасяваха от „големия обем работа“. Хм-м.. всичко е вярно! Работата наистина е много, но по-добре да приложа усилия в собствения проект, отколкото да се грижа за портмонето на издателството. Същото се отнася и за преводачите на свободна практика по отношение на преводаческите агенции. Това е огромен обем работа! Между другото, аз вече споменах ли, че работата по преводите ще е много? Но възможността за самостоятелно вземане на решения и поемане на отговорност за собственото бъдеще, си струва усилията.

Преведено от руски език със съкращения от ru.just-translate-it.com/perevodchik-frilanser