Covid-19 ни се отрази в Компас-преводачески услуги много драматично.

Както и на почти всички хора, работещи в сферата на услугите. Дори не е за вярване колко динамичен е живота и колко сме приспособими хората!

В момента имахме поредната среща онлайн, в която уточнявахме действията си по различни проекти.

Решихме да споделим няколко урока във връзка с този дистанционен начин на работа:

Уважение, зачитане и доверие.

Без тези ценности не се получава пълноценна работа. Когато ги има, обаче, знаем, че има човек или екип, който да застане до нас в определен (понякога труден и критичен) момент. Независимо от разногласията, йерархията, спецификите на работата на всеки един човек, вярваме, че уважението, зачитането и доверието могат да помогнат във всяка ситуация. Дори да не е идеално всичко – важното е намерението да стои точно това.

Гъвкавост, креативност и енергичност.

Колкото и сложен да е даден казус (преводаческата дейност е специфична с това, че почти всеки клиент и дори проект е различен, интересен, често предизвикателен), ние го приемаме като начин да си развъртаме мозъците и да намерим решения, за които преди това не сме се сещали. Така непрекъснато настройваме процесите си. В случаите, когато правим грешки – решаването на проблемите е още по-отговорно, защото в нашата дейсност срещу нас стоят други хора със своите нужди, цели, потребности. Буквално лице срещу лице.

Отговорност. Всеки поема своята отговорност. Като големи хора. Обикновено зад всяка поръчка, която приемаме, стои конкретен човек от екипа. Той носи отговорност. И вече на едно друго ниво – екипът на Компас носи отговорност. Независимо, че част от нас сме в офиса, други колеги работят дистанционно – всеки застава зад името си и всички заставаме един до друг. Дори в случаи на „срамни“ грешки. Работата ни е със силен човешки фактор, грешки е нормално да стават. Само че клиентите ни си имат друга работа и ние гледаме да ги улесняваме. Каквито и грешки да направим – обсъждаме и излизаме с план за действие.

Време заедно. Едно кафе, една пауза, един виц – намераме си нещо, което да ни сближава. Въпреки че преводачите сме особени чешити често. Споделяме идеи, интересни видеа, неща, които сме научили – всеки в своята сфера на интереси. Тук има много голямо поле за развитие. По човешки да се опознаваме и ценим.

Приемане. Това е доста трудно. Често. За всеки един от нас. Защото сме много различни. Имаме си свои модели, начини на правене на нещата, програми, разбирания. Понякога има напрежение и неразбиране. Иска ни се да сме свръхчовеци и да е по-безпроблемно. Идеални хора няма. Тук идва приемането.
За малки екипи като нашия – сложете си намерение за разбирателство и лекота в работата. И много доволни клиенти.

Което ви го пожелаваме и си го пожелаваме 🙂