Латинският език (lingua latina)
Латинският е езикът на древните римляни и употребяван в Римската империя. Той е разклонение на италийските езици, част е от индоевропейското езиково семейство, като е един от най-древните езици с писменост. В днешно време е единственият оцелял, макар и неразговорен, древен италийски език. Латинският е официален държавен език на Ватикана и Малтийския орден. Той е литургичен за Римо-католическата църква.
Сега латинският е мъртъв език, подобно на древноиндийския (санскрит) и древногръцкия езици. За него са характерни няколко исторически етапа на развитие:
Архаичен латински (древнолатински)
Появата на латинския език се отнася към средата на II хилядолетие пр.н.е., на него говорят жителите на малката област Лаций (лат. Latium), днешно Лацио, намираща се в западната част на средата на Апенинския полуостров, в долното течение на река Тибър. Като център на тази област се формира град Рим – наречен на името на цар Ромул, обединил около града италийските племена, които започват да се наричат римляни. Първите писмени документи на този език се отнасят към края на VI – началото на V век пр.н.е. Един от тях е намереният през 1978 г. надпис върху черен камък от град Сатрика, намиращ се на 50 километра южно от Рим.

Завоюването на гръцките градове в южната част на полуострова предизвиква проникването на гръцката култура и образование на север, което води до създаването на литературни произведения на латински език. Началото е положено от пленен грък, получил по-късно свобода, който превежда на латински език „Одисеята“ на Омир. От онзи период до наши дни са достигнали над 20 комедии на Плавт (около 245—184 г. пр.н.е.) – от тези източници се забелязва речниковия и фонетичния преход към класическия латински език.
Класически латински език
Подразбира се литературният език, достигнал своята синтактична стойност в прозата на Цицерон и Юлий Цезар, както и в поетичните произведения на Вергилий, Хораций и Овидий. Разцветът на класическия латински език е свързан с превръщането на Римската държава в голям хегемон в Средиземно море. Към края на II в. той господства не само в Италия, но е държавен език за цялата Римска империя, от Британия до Мала Азия, от Испания до Кримския полуостров.
Посткласически латински език – започва да се оформя през I – II век, на него творят и пишат поети и писатели като Сенека, Тацит, Ювенал, Марциал, Апулей.
Късен латински език – отнася се към III – IV в., късната Римска империя, нейното падане, варварските кралства. На него се появява християнска литература. До нашествието на арабите, говори се и в Африка в продължение на няколко столетия. В този период от него започва оформянето на другите романски езици (френски, италиански, испански, португалски).
Средновековен латински език
Език предимно за богослужения, на него се пишат религиозни текстове, молитви, химни и песнопения. В края на IV в. св. Йероним Блажени прави превод на Библията от гръцки и иврит на латински език. Преведената от него Библия става известна под името „Вулгата“. Денят на неговата кончина 30 септември 420 г. е приет за Международен ден на преводача.

Латински език на Новото време
Епохата на Възраждането ни оставя множество научни трудове, написани на този език. Това са медицинските трактати на медиците от италианската школа от XVI в. Появяват се илюстровани педагогически пособия. Хуманистите водят борба за завръщане към класическия латински език на Цицерон, против средновековната му църковна версия. На латински език активно пишат имена като Томас Мор (Англия), Еразъм Ротердамски (Нидерландия), Томазо Кампанела (Италия). В онези години това е езикът на дипломацията. Но постепенно бива изместен от френския език, като Вестфалският мирен договор (1648 г.), който слага край на 30-годишната война, е първият документ от този вид, който не е написан на латински. Латинският, заедно с древногръцкия език, са източници за международната научна и обществено-политическа терминология.
В миналото латинският език е бил официален/държавен в: Англия (до 1733 г.), език за преподаване в Германските държави (до 1781 г.), за преподаване в Пражкия университет и гимназиите в Чехия (до 1784 г.), държавен език в Полша (Ржеч Посполита, до края на XVIII в.), Унгарското кралство (до 1844 г.), Испания (до 1857 г.), език за образование в Италия (до 1912 г.), до 1809 г. е официален език за трудовете на Императорската Академия на Науките в Русия.
Ако подобни теми, свързани с историята на езиците и преводите, са ви интересни, оставете коментар тук или в нашата фейсбук страница.
Интересно! Не знаех, че до толкова скоро е бил ползван…. И, въпреки че се занимавам с преводи от толкова години, не знаех, че така е определен денят на преводачите. Успех!