Не е тайна, че по време на устните преводи шегите и вицовете се превеждат много трудно. Затова един колега устен преводач, разбирайки, че не може да предаде смисъла на шегата, казва следното в микрофона: „Този човек разказва виц, който му се струва смешен. Не мога да го преведа така, че и на вас да ви е смешно. Затова ви моля, когато приключа превода му, да се засмеете“.
***
На интервю за работа:
– Вие владеете ли есперанто? Този език ни е нужен за кореспонденция с някои от нашите делови партньори.
– Разбира се! Живял съм там пет години!
***
На пазара:
– Купете си уникален папагал! Говори пет езика!
– А това до него кой е? Приятеката му?
– Това е преводачът.
***
В зоомагазина:
– Имате ли папагал, който говори английски език?
– Не, но имаме кълвач.
– А какво владее?
– Морзовата азбука.
***
– Понеже вие не превеждате препинателните знаци и паузите, няма да ви ги заплатя.
– Добре, тогава ще преведа текста без препинателни знаци и паузи.
***
„Научих езика им за шест седмици, няма нищо по-лесно: произнасям няколко съгласни, за колкото ми стигне дъхът, и показвам към това, което ми трябва“ – О’Хенри
