Когато клиент ни попита за превод и легализация на официален документ, първия въпрос който задаваме за коя държава трябва да се легализира документът и на какъв език е необходимо да го преведем. След това се информираме за вида официален документ. Дали е общински, данъчен, юридически и т.н. След изграждането на предварителната картина на процеса на превод и легализация, даваме конкретни насоки на клиента. Как и къде е необходимо да извади своя документ или какви заверки е необходимо да му бъдат поставени, за да бъде приет като официален и в държавата, където ще бъде представен.

Защо е важно да знаем страната за която е предназначена легализация на официален документ?

Всяка държава се позиционира в света на международното право по различен начин. Според това, как взаимодействат с Рупублика България, условно ги делим на три групи:

1. Държави, с които България има подписан договор за правна помощ. С тях нашата страна има подписан договор за правна помощ и официалните документи не се нуждаят от така наречената заверка Апостил. Единствено се извършва заверка на подписа на заклетия преводач.

2. Държави, които са страна по Хагската конвенция от 5 октомври 1961 г. – поставя се заверка Апостил, която удостоверява официалността на документа. Република България също е страна по тази конвенция, и третата условна група включва

3. Държави, с които България няма сключен договор за правна помощ и не са страна по Хагската конвенция от 5 октомври 1961 г. Като пример, можем да посочим Канада, някои арбски държави от Залива. Когато бъде издаден български официален документ, той може да бъде преведен на съответния език от заклет преводач, със заверка на подписа му. След което да бъде представен съответното посолство, където докумнетът се заверява там. При този вариант винаги препоръчваме на клиента да се свърже със съответната дипломатическа мисия и да се информира в какъв вид да представи официалния документ.

Тази информация ни е необходима, защото има някои разлики в легализацията на документа.

Като пример, това са Австрия и Германия – езикът е един и същ, немски. Но първата страна има договор за правна помощ с България, а втората не. Затова се налага поставянето на завека Апостил, когато официалният документ е предназначен за Германия. Същия пример може да се покаже и с превода на официалните документи на френски език – за Франция не е необходим Апостил, но за Швейцария или Белгия, където френският е един от официалните езици, Апостил е необходим. Като споменахме Швейцария и Белгия, това е пример за държави с няколко официални езика. И такива примери можем да приведем множество. За всяка държава и език нашият екип преводачи и ръководители проекти има решение как да преведем и легализираме вашия официален документ.

*Публикацията отразява ситуацияна, свързана с нормативната база спрямо 9 декември 2019 г.

Още: Легализиране на български общински документи за чужбина